Илия Михайлов е роден в София през 1974 г. Диригент, музикален изследовател и педагог с богат международен опит, мениджър на множество успешни проекти в областта на класическата, фолклорната, духовната и съвременната музика. Научните му изследвания са насочени предимно към източната (византийска) църковна певческа традиция. През 2023 г. защитава докторска дисертация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където в момента е хоноруван преподавател. Д-р Михайлов активно участва в академични дейности и провежда майсторски класове с университетите на Принстън и Харвард, Страсбургската консерватория, Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени, Хоровата академия на фестивала в Пюизе, Франция, както и с Училището по култура и изкуства в град Чънду, Китай. В продължение на седем години е диригент на хора на Американския колеж в София, води занимания във Френския лицей ,,Виктор Юго“.
От 1999 г. Илия Михайлов е музикален директор на "Големите български гласове". С хора реализира множество успешни проекти съвместно с творци като проф. Стефан Драгостинов, Теодосий Спасов, групата ФСБ, холивудския композитор Мишел Коломбие, френския джаз пианист Франсоа Рюлан, саксофонистите Кристоф Монийо и Франсоа Корнолу, контрабасистите Клод Чамичян и Бруно Шевийон, унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж (Донго) Соколай и др. Гастролира в над 25 страни в Европа, в Азия и Северна Америка на престижни международни фестивали. Изявите му са високо оценени от професионалната критика. През 2023 г. съвместно с композитора и доайен в смесването на етно-фолклорна и електронна музика Явор Русинов издават албума „Яна“.
От 2011 до 2015 г. е щатен диригент на Софийската филхармония - ръководи Националния филхармоничен хор ,,Светослав Обретенов” (Българската хорова капела). Гост-диригент е на оперни и симфонични оркестри в България, изнася концерти със Студио Примо, Кончерто Антико, Куарто и чешкия Camerata Bohemianа. Работил е със световноизвестни имена като диригентите Клаудио Абадо, Бернард Хайтинг, Пиер Булез, Сейджи Озава, Курт Мазур, Иван Фишер, Даниеле Гати, Жан-Клод Казадесю, Хесус Лопес-Кобос, Жан-Бернар Помие, Урош Лайовиц, Мишел Корбо; тенора Хосе Карерас и хореографите Пина Бауш и Морис Бежар.
Илия Михайлов има записи за радио BBC и издадени 13 албума (като диригент и продуцент) за марките Еdiciones Singulares, Brilliant Classics и Naïve др. През 2009 г. записва за фонда на Българското национално радио филмова музиката на композитора Митко Щерев. За работата му като диригент са заснети няколко документални филма, получили международно разпространение – филма на френския музикален канал Мezzo (2012 г.) е включен в престижната колекция ,,Хоровете на Европа“.
През 2005 г. заедно с учителя си акад. Васил Казанджиев и съмишленици основават Българското музикално сдружение, на което И.Михайлов е артистичен директор в продължение на 14 години.
Д-р Михайлов е дипломиран от Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон, Джулиард скул в Ню Йорк и Консерваторията на Лозана, където изучава пиано, контрабас, теория на музиката и дирижиране. Владее английски, френски, италиански и руски език. В свободното си време е запален кулинар, пътешественик, тенисист и скиор.
Илия Михаилов, София, 2017.
На турне, Прага, 2018.
Музикферайн, Виена, 2019.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
С моя именит учител, акад. Васил Казанджиев, София, 2008.
С прекрасната ми асистентка Розалия, Париж, 2017.
Театър Сан Карло, Неапол, 2019.
Големите български гласове, Невѐр (Франция), 2018.
С Джеръми Роузен, Париж, 2017.
Златната зала на МУЗИКФЕРАЙН, Виена, 2019.
Илия Михайлов, София, 2012.
Началото на Маестрото, София, 1999.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ е ансамбъл от професионални певици и съществува вече 40 години. Спецификата на тяхната гърлена гласова техника е базирана на напълно естествен процес на вокализация, която поддържа звука с мускулите на гърлото, а не с диафрагмата. От 1980 г. хорът е дирижиран от Здравко Михайлов, под чието ръководство в репертоара са включени творби, композирани със съвременна хармония и полифония върху мелодии от българския фолклор на автори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев и др.
През годините солистки на хора са Елена Божкова, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Кремена Станчева, Анастасия Костова, Василка Андонова, Надежда Хвойнева, Стояна Бонева, Виолета Накова, Надка Караджова, Лиляна Галевска, Стояна Лалова, Янка Танева, Христина Лютова, Цветанка Варимезова и Златина Узунова. Създавайки по този начин най-добрия колектив от фолклорни гласове и благодарение на способностите на З. Михайлов като първокласен хормайстор, ансамбълът придобива международна известност и печели наградата Grand Prix de Disque на фестивала MIDEM във Франция.
От 1999 г. музикален директор на „Големите български гласов“ е Илия Михайлов. Заедно с хора осъществява много успешни проекти със знаменити творци като емблематичния български музикант Теодосий Спасов, холивудския композитор Мишел Коломбие, с френския джаз пианист Франсоа Рюлан и неговото трио, съвременните визуални артисти Мисирков/Богданов, с унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж Донго Соколай и др.
Хорът гастролира в над 20 страни в Европа, Азия, Северна Америка на някои от най-престижните международни фестивали. Редовна част от тяхната образователна програма са майсторските класове за Харвардския университет, Парижкия университет 8, Страсбургската консерватория.
През 2005г. Министерство на външните работи на Република България селектира И. Михайлов и хора да създадат два албума за официални подаръци на страната по случай приемането й в Европейския съюз. Същата година Валерий Гергиев кани „Големите български гласове“ да изнесат концерти на Московския Великденски фестивал в Кремъл, зала „Чайковски“, и в манастира „Свети Петър“. Ансамбълът осъществява и турне в Канада, поставяйки рекорд по продадени за само за един ден 10 000 хиляди билети . Хорът участва и на Международния фестивал за нематерялно културно наследство в град Чънду, Китай.
Би Би Си, радио 3, записва „Големите български гласове“, а през 2012 г. френската музикална телевизия МEZZO заснема едночасов филм за работата им, включен в престижната серия „Хоровете на Европа".
Големите български гласове, София, 2020.
Проектът Balkan Crossover, София, 2011.
Теодосий Спасов, София 2008.
Теодосий Спасов и Илия Михайлов, София, 2009.
Пеят Марина и Фанка, София, 2020.
Големите български гласове.
Концерт в Българското посолство в Париж, 2017.
Илия Михайлов на репетиция, София, 2020.
Проект Balkan Crossover, Будапеща, 2010.
Илия Михайлов, София, 2018.
С Нейно Величество Царица Йоанна, Лисабон, 1996.
Илия Михайлов, Големите български гласове, София, 2000.
Приятелството свързващо композитора Явор Русинов – доайен в смесването на електронна музика и български фолклор – с диригента Илия Михайлов съвсем естествено се сублимира в идеята за създаването на съвместен албум с хора на Големите български гласове, по който творческия процес започва още през 2018 г. За него са привлечени известни изпълнители като Веско Ешкенази (цигулка), Теодосий Спасов (кавал), Васил Михайлов (актьор), с които Русинов и Михайлов работят през годините.
Соловите вокали са поверени на Десислава Петрова, Веселка Стамболиева и Красимира Стоянова – певици от хора Големите български гласове, които не само интерпретират песни от различни фолклорни региони, но и активно участват в музикалното взаимодействие. В албума „Яна“ са включени песни като „Темен Гюро“, „Катерино Моме“, „Кожильо“, „Стани момице“, както и емблематичната песен за капитан Петко Войвода, записана в осъвременен вариант и оригинален аранжимент на Русинов. Красимир Кюркчийски е единствения друг автор присъстващ в проекта с хоровата си партитура „Рофинка“, ремиксирана от Явор, представляваща с новото си звучене диалог между тези две поколения композитори.
Качествения звукозапис и уникалната атмосфера на творческия процес, която може да бъде усетена чрез него, несъмнено се дължи и на студиото на Русинов (където е осъществена соловата част от записите, хоровите са записани в Студио 5 на Софийския университет) находящо се в 150 годишна каменно-дървена къща в югоизточните Родопи.
Премиерата на албумът „Яна“, макар и забавена поради обективни обстоятелства (включително и поради кризата с COVID -19), финално се осъществи през ноември 2023 г. с любезната подкрепата на МУЗИКАУТОР и е наличен във всички основни дигитални платформи, както и на компактдиск. Като достоен представител на съвременната българска музикална култура, той има амбицията да бъде представен в близко бъдеще „на живо“ чрез мащабен аудио-визуален спектакъл, както в България, така и в чужбина.
Триото на френския джаз пианист и композитор Франсоа Рюлан и хора на "Големите българските гласове", с диригент Илия Михайлов работят заедно от 2007 г. Заедно те създават кино-концерта „La Belle Nivernaise/Лодката на влюбените, който е представен с успех на редица фестивали в Италия, Франция и България. Създалите се между френските музиканти и българския хор приятелски отношения, постепенно оформят идеята за нова музикална продукция, неограничена от параметрите на нямото кино. Постепенно при гостуванията си в България саксофонистът Кристоф Монийо и пианистът Франсоа Рюлан представят свои композиции на Илия Михайлов, и с неговата помощ ги адаптират и аранжират така, че максимално да паснат на гласовия диапазон, технически и естетически възможности на "Големите българските гласове". Специално за тази „авантюра“ е привлечен и контрабасисиста Клод Чамичян.
Репертоара включва:
- аранжименти на шансоните – La foule на Пиаф и Emmenez-moi на Азнавур;
- американски джаз стандарти – ,,I child is Born” и ,, Somethimes I fell like a motherless child”;
- френски обработки на известни български фолклорни песни като „Темней Горо“, „Вечеряй Радо“, „ Дилмано, дилберо“;
- "джазиран" прочит на произведения от български автори като ,,Дилмано, дилберо“ на Кюркчийски и ,,Великден Иде“ на Драгостинов.
- Оргинални композиции от, членовете на триото.
В резюме, тази изцяло нова музикална материя в който се преплитат френските и българските музикални влияния развива идеята естетически взаимно да се проникнат и допълнят тези, на пръв поглед отдалечени музикални култури. Придавайки нова идентичност на съответните музикални наследства се ражда проектът, ,,НОВИ КОРЕНИ“. Премиерата му се състоя на фестивала Détours de Babeles в Гренобъл, Франция през март 2023 при огромен успех.
Ето какво пише френската преса за него:
,,Очарованието подейства още от самото начало. Силните, деликатни, ясни, ниски, мощни гласове бяха в пълна симбиоза с инструментите, които понякога бяха петнадесети глас. Беше удоволствие да се слушат френски шансони, преразгледани от нашето [френското, б. п.] джаз трио, аранжирало също така и традиционните български пиеси, като всеки от музикантите – композитори внасяше своята специфика – или джаз, или френски песнност, или вкуса си към източната музика. Това кръстосване на музикални корени (или по-скоро влияния) зарадва много ентусиазираната публика. Да живее това уникално и изключително творение - Нови Корени - една радостна, топла и цветна музикална продукция.“
(Джаз Рона Алпи)
Кристоф Монийо (саксофон), Нови Корени, Фестивал Детур дьо Бабел, 2023.
Марина, Йоанна, Йорданка (Големите български гласове), Нови Корени, Фестивал Детур дьо Бабел, 2023.
Клод Чамичян (контрабас), Франсоа Рюлан (пиано), Нови Корени, 2023.
Илия Михайлов (диригент), Клод Чамичян (контрабас), Кристоф Монийо (саксофон) на репетиция репетиция в Гренобъл, Франция, 2023.
Хорът на Големите български гласове, Нови Корени, 2023.
Илия Михайлов (диригент), Йоанна Дамова (глас),Франсоа Рюлан (пиано) на репетиция Гренобъл, 2023.
Илия Михайлов (диригент) преди премиерата на Нови Корени, Франция, 2023.
Илия Михайлов, Клод Чамичян, Кристоф Монийо на репетиция, Гренобъл, 2023.
Франсоа Рюлан (пиано), Нови Корени, Фестивал Детур дьо Бабел, 2023.
Йорданка и Марина (Големите български гласове), Нови Корени, 2023.
Илия Михайлов и хорът на Големите български гласове на турне, 2023.
Клод Чамичян, Кристоф Монийо, Илия Михайлов и Франсоа Рюлан, Гренобъл, 2023.
Спектакълът “Лодката на влюбените” е неочаквана комбинация между ням филм на големия режисьор в историята на европейското кино Жан Епщайн, хора Големите български гласове с диригент Илия Михайлов и триото на френския джаз пианист Франсoа Рюлан. Представен с голям успех в Италия, Франция и България, той получава възторжени отзиви, определящи го като „събитие от европейски мащаб, истинска симбиоза между импресионистичното кино и музиката на Източните Балкани“.
Този кино-концерт е замислен като поредица от музикални картини, които се развиват на фона на образите от филма, като ги коментират или допълват. Магическата сила на българските гласове по уникален начин се съчетава с оригиналните композиции на музикантите от джаз триото. Така се достига до въздействащ диалог между европейския джаз и неговата импровизационна стихия с неподвластната на времето музика на фолклорните песни.
Разнообразната музикална чувствителност създава нов и рядък звук и подпомагайки сюжета на филма, става неочакван съавтор на кино разказа.
Илия Михайлов и Франсоа Рюлан на репетиция, София, 2017.
Кино-концерт Лодката на влюбените, Варна, 2018.
Преди спектакъла Лодката на Влюбените, Варна, 2018.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
Енрико Монтросе, Аоста, (Италия), 2019.
Аоста, Италия, 2008.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
Кристоф Монийо ( саксофон ), София, 2017.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, Варна, 2019.
Бруно Шевийон (контрабас), София, 2017.
Големите български гласове, Франсоа Рюлан трио, Енрико Монтросе, Аоста, Италия, 2019.
Римския Театър, Аоста, Италия, 2019.
Филмовата музика на Митко Щерев
Съюзът на Българските филмови дейци избира Митко Щерев, широко известен като автор на евъргрийни и композитор на музиката за повече от 30 филма, за „филмов композитор на столетието“. През 2009 г. година Българската национално радио /БНР/ кани композитора да запише своята музика. Илия Михайлов, с когото Щерев работи продължително време и концертира активно, дирижира оркестъра на Радиото, а авторът изпълнява на пиано музикалните си произведения. Селекция на някои от най добрите филмови партитури на Митко Щерев, като „Осъдени души“ (1975), „Завръщане от Рим“ (1976), „Адаптация“ (1979), „Жребият“ (1993), „Принцът и просякът“ ( 2005) и „Мъж за милиони“ (2006), са записани и издадени на компактдиск, който по-късно става национален музикален бестселър.
Композиторът Митко Щерев.
Записи, София, 2009.
С музикантите от Варненския младежки оркестър.
С министъра на културата проф. Стефан Данаилов. Варна, 2008.
Репетиция за Филмовата музика на Митко Щерев. София, 2009.
С Камерен оркестър Студио Примо, София 2008.
Киноафиш за ОСЪДЕНИ ДУШИ.
Едит Салай и Ян Енгелерт в главните роли на Осъдени души.
Васил Найденов, изпълнител на едноименната песен от филма Адаптация, 1979.
Коста Цонев в главната роля на филма Жребият, 1993.
Киноафиш за Завръръщане от Рим, 1976.
Немската актриса Дагмар Ласандер в Завръръщане от Рим, 1976.
Чрез своето динамично присъствие на подиума и неуморно застъпничество за образование по изкуствата Илия Михайлов запознава с музиката много нови аудитории по света.
Провеждайки майсторски класове и в сътрудничество с утвърдени консерватории и университети, той създава разнообразни образователни проекти за ученици и студенти от всички нива на музикална компетентност.
Илия влага време и енергия в мисията си да заплени с музиката младите хора, твърдо уверен, че изкуствата играят основна роля в създаването на по-справедливо, мирно и интегрирано общество.
Илия Михйлов, София, 2012.
Концерт с хора на Американския колеж и Инструменталното студио, София, 2011.
Коледен концерт на Американския колеж в София, 2012.
Репетиция с учениците от Американския колеж в София, 2013.
С проф. Андрю Кларк от Харвардския унивеситет, 2012.
Хора на Американския колеж и Инструменталното студио, София , 2014.
Концерт с Харвардския университетски хор Радклиф, 2012.
Лятно турне с младежки хор Сан Люи дьо Гонзаг от Париж, Франция, 2014.
Майсторски клас в училището по Изкуства и Култура, Китай, 2019.
Българско хоро, Чънду, Китай, 2019.
На турне, Париж, 2017.
С най-добрата почитателка, Китай, 2019.
Звукът на Византия е музиколожки изследователски проект, чиято основна цел е да представи европейските музикални корени на България чрез славяно-византийската църковна музика, звучала по нашите земи. Целта е да се повдигне воала от Византийския свят, своего рода първообраз на Европейския съюз, със своето сърце в Константинопол и неговата снага - славянските страни България, Македония, Сърбия, Русия, в които православното християнство е основният структурообразуващ елемент. Най-свидната рожба на този свят е цивилизацията, наричана византийска, която е едно от двете лица на Европа и изгражда неделимото историческо единство на нашия континент.
В наши дни православната музика незаслужено е маргинализирана, докато в Западна Европа църковната музика звучи все повече от записи и концертни изпълнения. Крайно необходимо е постиженията в теоретичното изследване на Източната музика да бъдат доведени до знанието на обществото по пленителен и съвременен начин.
Систематизирайки и възстановявайки творби от X до XIX век, разчетени от старинни ръкописи, събрани от различни манастири, архиви и фондове, песнопенията са изследвани от специалисти и записани от църковни певци с духовно образование. Проектът обобщава литургичната музика, използвана в богослуженията на Балканския полуостров, която е повлияла развитието на западноевропейската култура за повече от хилядолетие.
През 2018 г. Илия Михайлов и неговият ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти” записаха и публикуваха част от изследвания материал на компактдиск, придружен от пояснителни текстове и илюстрации, в луксозно двуезично (на български и английски) издание.
Илия Михайлов, Земенски манастир, България, 2020.
Ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти“, София, 2018.
Православната църква Св. Йоан Богослов - Канео, Охрид, Северна Македония, 2019.
Източни ( Византийски ) невми.
Карея, Света гора (Атон).
Св. Йоан Кукузел
Икона изобразявяща Св. Роман Сладкопевец.
Манастирът Симонопетра, Света Гора (Атон), Гърция.
Колелото (трохос) известно като 'солфежа' на Св. Йоан Кукузел.
Манастирът Дохиар, Света Гора (Атон), Гърция.
Ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти“, София 2018.
Залез гледан от манастира Пантократор, Света Гора (Атон), Гърция.
Text here.
Проектът Яна
Text here.
AB ORIENTE LUX: Музика на православния Изток
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Антология
Text here.
МАЙЕРБЕР ВЪВ ФРАНЦИЯ
Text here.
ШАРЛ-СИМОН КАТЕЛ: Баядерките
Text here.
ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Text here.
МИТКО ЩЕРЕВ: Филмова музика
Text here.
БЛУБА ЛУ / Андрония Попова (Рони): На живо от Първо Студио на БНР
Text here.
СЪКРОВИЩА НА БЪЛГАРИЯ
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ / Димитър Петров: Антология
Text here.
ТВ СЕРИЯ LARGO WINCH: Саундтрак
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Български фолклорни песни
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Православни песнопения